Съществува популярно погрешно схващане относно комисионните на агента за продажба на имоти в Испания. Разбираемо е, че агентите събират своите комисионни само при завършване и когато продажбата е приключила успешно.
Но каква е истинската позиция на агентите според испанските закони?
ПРИМЕР: Когато купувачът се оттегли от продажбата без „разумни аргументи“, продавачът може да развали договора, запазвайки вече предадените от купувача суми.
Тази сума се счита и трябва да се използва като „компенсация“ за щетите, причинени на продавача при нарушаване на договора от купувача.
В този случай един от разходите, които продавачът трябва да заплати, е комисионната на агента. В Испания агентите имат право да събират таксите си в момента, в който купувачът и продавачът се споразумеят писмено за условията на продажбата, в правилния договор.
Така че комисионната на агента се дължи в момента, в който купувач и продавач подпишат договора за покупко-продажба.
Можем да кажем, че от общата цел и функцията на агента е да постигне „правно споразумение“ между двете страни, и те не носят отговорност за „добрия край“ на сделката. Те завършват търговската си функция в момента, в който намерят имот за купувача и купувач за продавача.
Но доста често се случва агентите да не са платени или да не са напълно платени до завършване. Това е масова практика, но работата е там, че правата им се придобиват в същия момент на подписването на договорите.
Ако има нарушение на договора от купувача или продавача, то това трябва да е извън търговската отговорност на агента и за това извън неговия контрол. Като резултат, комисионната на агента трябва да бъде платена. Начинът, по който те събират услугите си, е със сумата, получена от едната част като обезщетение за щети от нарушението на другата страна.
Като купувач или продавач, опитайте се да имате предвид това, когато договаряте услугите на испански агент.
